Блогът на rosepearl :: Писмото, което не написах ( един ден преди 24 май)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг

23.05.2010 20:48 - Писмото, което не написах ( един ден преди 24 май)

Автор: rosepearl Категория: Лични дневници

Прочетен: 926 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 06.02.2015 17:39

^
^

Учителко, Помниш ли ме? Аз съм твоята любима ученичка. Онази, която стоеше на третия чин и не отделяше погледа си от теб и от математическите формули, които пишеше на дъската. Онази, която ти изправяше пред целия клас, за да докаже новата теорема, която преподаваше? Онази, която ти изпращаше картички и ти носеше цветя всяка година на този ден, защото те боготвореше. Аз съм твоята най-примерна ученичка, която се влюби и се омъжи за твоя син, защото той приличаше на теб. Онзи твой син, който на 13 години замина с баща си, твоят бивш съпруг, когото ти презираше. Онзи твой син, на когото ти не написа нито едно писмо за 4 години. Онзи твой син, който все пак ти прости, когато ти му каза, че е дете, родено без любов и не го пусна в дома си, когато се прибра след тези 4 години самота в чужда страна. Онзи твой син, който се разболя твърде млад и не можеше да се движи. Онзи твой син, който ти не дойде да видиш през всичките тези години, макар че живееше на 15 минути път през градската градина, където си приказваше с часове с другите седнали на пейките. Онзи твой син, който на този ден виеше от болки от загнездилия се в него и рак
и чакаше последната си надежда –инжекцията с морфин, която да облекчи тази болка, за да заспи. Поставяше му я твоята внучка. Ще я познаеш ли, учителко, ако я срещнеш по улиците? Едва ли. Знаеш ли, тя прилича на баща си. Значи прилича и на теб. Тя не излиза след смъртта на баща си и няма къде да я срещнеш. Тя не сяда на пейките в градската градина, за да я срещнеш там, учителко. Учителко, нали знаеш, че синът ти заспа на този ден преди една година и повече не се събуди,? Знаеш,че го изпратихме на онова далечно пътуване, от което ти, неговата майка, се страхуваш толкова много? Защо не дойде да го изпратим заедно, учителко? Ако не заради него, заради мен да беше дошла. Ти винаги си ми казвала, че ме обичаш. Защо не дойде и днес, за да си поплачем заедно за твоя син, учителко? Ти имаш утре празник. И винаги се радваше, че твоите бивши ученици не са та забравили. И аз не съм те забравила, учителко. Но, знаеш ли, няма да ти се обадя, няма да ти честитя празника. И знаеш ли защо? …Едва ли, учителко…Мисля, че няма никога да те забравя…Ти си учителката, която няма да забравя никога. Твоята някогашна ученичка P.S.Помниш ли името ми, учителко? Не се опитвай. Достатъчно е да си спомниш името на своя син и песента, която той обичаше, учителко.

Емил Димитров Писмо До Мама
https://www.youtube.com/watch?v=35XpvUsS2lU