Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.12.2009 09:51 - Остани
Автор: rosepearl Категория: Лични дневници   
Прочетен: 829 Коментари: 3 Гласове:
5

Последна промяна: 16.04.2012 20:26





image
^
^
 Започнахме да играем с теб игра.Ти играеше шах, а аз играех “Не се сърди човече “ Не че не знаех какъв ще е резултатът. Започнах ,защото исках да се науча да играя шах. Не знаех, че ти умееш тази игра. Помислих,че искаш да я научим. Не знаех, че се опияняваш от спечелването. Мислех , че искаш  да ме зарадваш. Подаваше ми зарчето за моята игра и местеше своите фигури на дъската.А аз се радвах, че хвърлям две шестици и напредвам към дома си. Странно абсурдно, а? Когато ме остави да повярвам, че съм спечелила, се радвах като АмелИ. А ти ме попарваше с хлада си.  Да попариш с хлад? Защо се учудваш? Не си ли докосвал замръзнал метал с голи пръсти в арктическа зима. В първия миг ти се струва, че е горещ. А после кожата ти се свлича и остава на малки парцалчета по метала. Свлечена е от пръстите ти до кръв. Аз бях преживяла това вече,няколко пъти и започнах да играя с теб, защото ти ме потърси, защото ти беше самотно ( или скучно..кой ще ми каже днес ),  но с наивността и откритостта на Скарлет, не допусках, че ще играеш така . И когато си мислех, че научих не само правилата на шаха, но и триковете и логиката му, ти ми взе царя, без дори да кажеш преди това “Шах” и после “Мат”. Не каза нищо. Просто събори шахматната дъска и излезе. Не се върна дълго,много дълго. Чакаше да ми минат сълзите. Нали всяко дете плаче, когато изгуби на “ Не се сърди човече “, но му казват “ Ей, я помисли, защо тази игра се казва така? Спри да плачеш ! Това е само игра “. В много книги, които бях изчела преди теб, но след много други загуби, пишеше същото. И наистина спрях да плача. Измих очите си и се усмихнах. И тогава ти се върна. Не ме видя да плача. Не ти беше необходимо. Ти го беше направил точно, защото знаеше, че ще плача от болка и обида. Аз не ти казах.Или ти казах? Прегърнах те и ти благодарих за Урока. И мислех, че сме го приключили .”О, не,скъпа АмелИ. Урокът тепърва започваше, само дето ти още не знаеше”  Добре, ще спестим валсуването за публиката. Но, за да е интересно. ще продължим друг път. Какви ли възможни сценарии бихте ми предложили за поредицата “ Докато ме учеше да играя шах “  Само че искам нещо да добавя за теб,който ме обучаваше и сега си невидим. Виждам те. Виждам те. Видях те няколко пъти. И ти казах, че те виждам. И ти само се усмихна. Знаеш ли, докато вчера “танцувах” с призрака ти, неговия двойник играеше другаде шах  с твоя финес и вече със Силата на Скарлет.

goran karan stay with me






Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Лош bbbb :((((((
13.12.2009 09:57
-
цитирай
2. rosepearl - Напротив !
13.12.2009 09:58
Добър Учител !
:)
цитирай
3. анонимен - някъде стои една поща, ненамесена
13.12.2009 21:59
и неопетнена с духа на това пространство. Прочети!
Zar
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rosepearl
Категория: Лични дневници
Прочетен: 79875
Постинги: 49
Коментари: 157
Гласове: 1948
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031