Постинг
06.12.2009 14:09 -
черницата в двора
^
^
Нощес дъждът те е обагрил в злато. Последното дърво с листа. Събрала беше ти през лятото във себе си за мен една гора. Кълвач. И катеричка. И врабче. Къде са днес? Стоиш самотна С почернели клони. Листата – неокапали - ще се покрият утре със леда на зима. Мрачна.Сива. И облаците в клоните ти ще се приютят. Дали ще могат да прикрият тъгата по отминалата красота на детство, младост и любов незрима във идващите дни на старостта? Самотност, тишина и мълчаливост. А под короната, превила се от тежестта, ще се отронват лист след лист до следващата пролет на спомените сбъднати виденията а на несбъднатите – кротостта.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1948
